Сьорен Киркегор

Да се мисли абстрактно е по-лесно, отколкото да се екзистира, освен ако под екзистиране не се разбира съществуването на индивида в границита на рода.

Това е още един пример как най-простата задача е най-трудна.

*

Да се мисли екзистенцията sup specie aeterni и абстрактно означава тя да бъде унищожена.

Сьорен Киркегор, Заключителен ненаучен послеслов,

Soeren Kierkegaard, Concluding Postscript to Philosophical Fragments. New Jersey:  Princeton University Press, 1992, p. 308.

Константин Победоносцев

Изборите изобщо не изразяват волята на избирателите.

*

Ако ни трябва истинско определение на парламента, ще трябва да кажем, че парламентът е учреждение, което служи за удовлетворяване на личното честолюбие и тщеславие и личните интереси на представителите. Това учреждение е поредно доказателство за това как човешкият ум мами самия себе си.

*

Парламентът е тържество на егоизма. По силата на парламентарната фикция представителят се отказва от своята личност и трябва да служи на волята и мислите на своите избиратели; в действителност обаче при самия акт на избора избирателите се отказват от всички свои права в полза на избранника.

Константин Победоносцев, Великата лъжа на нашето време, 1896

Константин Петрович Победоносцев (1827-1907) е руски юрист, обер-прокурор на Светия Синод, възпитател и съветник на император Александър ІІІ, ортодоксален консерватор с голямо влияние върху руското общество в края на ХІХ в.

 

Франц Розенцвайг

Любовта е силна като смъртта (Песен на песните, 8:6). Дали обаче е силна по същия начин като смъртта? Спрямо кого смъртта показва своята сила? Спрямо онзи, който е отредил да има смърт. Докато любовта, естествено, докосва и двамата – обичащия и обичания. Само че обичания по различен начин. Защото любовта започва от обичащия.  Обичаният е докоснат от любовта, неговата любов е отговор на това, че вече е бил докоснат от нея.

Антерос е по-младият брат на Ерос.

Franz Rosenzweig, The Star of Redemption, 2002, P. 156.

–

Мартин Хайдегер

Езикът зида [gruendet] мълчешком. Мълчанието е най-скритата у-мереност.

Martin Heidegger, Beitraege zur Philosophie (Vom Ereignis), 1989, S. 510.

Йоан Зизюлас (John D. Zizioulas)

Първото, което се вижда, когато изучаваме учението за Троицата, е, че другостта е конститутивна на единството, а не произтича от него.

*

Второ, изучаването на Троицата разкрива, че другостта е абсолютна.

*

Трето, което е най-важно, другостта не е морална или психологическа, а онтологична.

John D. Zizioulas, Communion & Otherness, 2006, P. 5.

Карл Ясперс

Що е светоглед? Нещо цялостно и универсално. Ако става въпрос за знание, не трябва да мислим светогледа като някакво специализирано знание, а по-скоро като знанието в цялост, като космос. Но светогледът не е просто знание. Светогледът се проявява в това как оценявам, в начина ми на живот, в съдбата ми, в това в каква йерархията на ценностите живея своя живот.

Karl Jaspers, Psychologie der Weltanschauungen, Berlin, 1925, S. 1.

За цитатите

Когато бях ученик често попадах на книги, в които хубавото бяха само цитатите. Цитати от далечни и непознати за мен философи. Започнах да подчертавам тези места отстрани на страниците с вълнообразна линия. После преглеждах втори път книгата, като търсех и прочитах само вълнообразната част от нея.

След това в дългата цели две години без един ден казарма (за мое щастие в авиацията) носех едно много малко тефтерче в горния си джоб и там имах записани голям брой вълнообразни мисли. По същото време и на същото място открих Мишел дьо Монтен и разбрах колко умни и забавни книги могат да бъдат написани чрез и около цитати.

По-късно, вече студент, прочетох, че Валтер Бенямин имал намерение да издаде книга, съставена само от цитати.

Когато в средата на 90-те започнах да пиша Философия на правото с изненада открих, че най-интересната книга след Кодекса на римляните, до която успях да се добера в тогавашната книжна оскъдица, беше бароково пищната откъм цитати De jure belli ac pacis libri tres на Hugo Grotius, която открих на руски език в Университетска библиотека.

След това започнах да издавам антологии. Предпочитах късата форма пак от преданост към концентрираните места.

Днес, много години по-късно, реших да направя едно блогово продължение на войнишкото ми тефтерче. Може би някой накъде ще има някаква полза от него.

Особено ако не обича да чете вестници и да гледа TV.