Когато бях ученик често попадах на книги, в които хубавото бяха само цитатите. Цитати от далечни и непознати за мен философи. Започнах да подчертавам тези места отстрани на страниците с вълнообразна линия. После преглеждах втори път книгата, като търсех и прочитах само вълнообразната част от нея.
След това в дългата цели две години без един ден казарма (за мое щастие в авиацията) носех едно много малко тефтерче в горния си джоб и там имах записани голям брой вълнообразни мисли. По същото време и на същото място открих Мишел дьо Монтен и разбрах колко умни и забавни книги могат да бъдат написани чрез и около цитати.
По-късно, вече студент, прочетох, че Валтер Бенямин имал намерение да издаде книга, съставена само от цитати.
Когато в средата на 90-те започнах да пиша Философия на правото с изненада открих, че най-интересната книга след Кодекса на римляните, до която успях да се добера в тогавашната книжна оскъдица, беше бароково пищната откъм цитати De jure belli ac pacis libri tres на Hugo Grotius, която открих на руски език в Университетска библиотека.
След това започнах да издавам антологии. Предпочитах късата форма пак от преданост към концентрираните места.
Днес, много години по-късно, реших да направя едно блогово продължение на войнишкото ми тефтерче. Може би някой накъде ще има някаква полза от него.
Особено ако не обича да чете вестници и да гледа TV.
Подчертани места 